Защо важи със същината на филамента при дълготрайни 3D печатни задачи

Следователно, внимателно сте изрязали модела си, коригирахте настройките и натиснахте голямото червено копче с надеждата да имате нещо показно след 12, 24 или дори 48 часа. Имате голям кураж. Въпреки това, след няколко часа нещата започват да се объркват: странни щракания, нестабилно отпечатване, груба повърхност или дори катастрофално сцепление между слоевете. Крадливият разбойник, който често разваля отпечатъка ви, но върши работата си безшумно, не е свързан с механика или софтуер, а с влажна филна лента.

Важно е да знаете защо филаментът абсорбира влага. Повечето от най-често използваните материали за отпечатване (като PLA, PETG, Найлон, TPU, ABS) са хигроскопични. Това означава, че активно вдигат влага от заобикалящия въздух. Представете си, че филаментната бобина е гъба и си я представяте как ден след ден абсорбира влага от атмосферата.

Какво се случва, когато влажният филамент се срещне с горещия край?

Горещият край на принтера е толкова горещ, че когато влажният филамент навлезе в този регион, това предизвиква бърза фазова промяна, не само в пластмасата обаче. Молекулите вода, които се улавят, се разрушават незабавно и се превръщат в пара. Това създава цял ред от сериозни проблеми:

1.Парни експлозии и пращене: Тази гореща, разпространяваща се пара експлодира в разтопената пластмаса в малки (или понякога не чак толкова малки) експлозии. Точно там се създават уникалните звуци от пращене или шипене по време на отпечатване. Резултатът? Въздушните балончета са изведени навън върху изстисканата пластмаса, което води до груба и неравномерна повърхност.

2.Нестабилно екструдиране: Пластичната маса, която излиза от дюзата, в ламинарен поток, се нарушава от парните балончета. Резултатът е случайно колебание на скоростта на потока – понякога прекомерно, понякога недостатъчно. Визуално това води до вълнообразни линии на екструзия, възли, петна и слаби точки в отпечатъка.

3. Намалени материални свойства: На молекулярно ниво влагата може да предизвикa химична реакция, наречена хидролиза, която е по-изразена при материали като нейлон и PETG. Полимерните вериги се разрушават от тази реакция и това основно отслабва материала. Отпечатаната структура става крехка, губи желаната сила и издръжливост и има ужасна адхезия между слоевете. Лесно се разделят на слоеве: стресът може да ги счупи.

4. Затваряне на дюзата: Предмети, които са изпарени и деградирали пластмаси, могат да оставят въгленоподобни остатъци или мръсни наслагвания вътре в дюзата. Това натрупване в крайна сметка ще предизвикa затваряне, частично или пълно, при всеки отпечатък, независимо дълъг или кратък.

Защо това е по-важно за дълги отпечатъци?

Мократа нишка не винаги има незабавен разрушителен ефект върху много кратки отпечатъци. При някои повърхностни косметични дефекти може да се прости. Въпреки това, дългите задачи увеличават всички отделни проблеми:

1. Натрупване на грешки: Дори и малки неточности при екструзията или дефекти по повърхността може да не са проблем при малък печат, но при стотици слоеве и дори много часове работа, те се натрупват и повтарят. Малко недостатъчна екструзия може да се превърне в сериозна слаба плоскост; грапавата повърхност разрушава всичко.

2. Увеличен риск от неуспех: Колкото по-дълго работи печатът, толкова по-вероятно е той да се провали поради пара, създаваща катастрофична екструзия, слой, разцепен от ослабен материал, или остатъчен продукт в толкова голямо количество, че да предизвикат запушване. Катастрофално е да се случи неуспех след 20 часа от 24-часов печат.

3. Деградация на материала с течение на времето: Хидролизата не се случва моментално. Колкото по-дълго остава мократа нишка в горещия край по време на дълъг печат, толкова по-дълго време ослабващата реакция има време да се прояви в цялата структура на детайла, ослабвайки я както отвътре, така и отвън.

4. Загубени ресурси: Една дълга отпечатана неуспех е голяма загуба не само на използваната нишка, но и на значително количество електричество, а най-лошото – времето ви. Много важно е, за да се избягнат неуспехи, свързани с влага.

Поддържане на нишката в готовност за дълги периоди

Решението на този проблем е просто по принцип, но изисква усилия: Направете нишката си съвсем съхнала.

Запечатано съхранение: Поставяйте използваните кълбета нишка в пластмасови контейнери, пълни с абсорбент. Най-добри са вакуум-запечатаните торбички.

Активно съсирване: Нишката, която е била изложена на въздух (особено влажен въздух) повече от няколко дни или изглежда, че съдържа влага (пукане, крехкост), трябва да се съсире преди отпечатване. Използва се сушилня за нишка или контролирана сушилня за храна с ниска температура. Следвайте препоръчителното време и температура за съсирване на вашия материал.

Печат от съвсем съхнало състояние: Когато трябва да направите критичен печат с дълго време на експониране, помислете за печат върху загрят сушилен шкаф, при условие че оборудването ви го позволява. Това осигурява защита през цялата работа.

Крайната точка

Влажността в филамента е невидим злодей и колкото по-дълго печатате, толкова по-експоненциално вредна може да стане тя. Попукването, лошите повърхности, слабите слоеве и евентуални катастрофални повреди по средата на печата са директни последици. За да можете да извършите надеждно 3D печат с дълъг период, проблемът със съхранението на филамента в съхранено състояние трябва да се разглежда не като второстепенен, а като задължително предусловие. Сухият филамент е основата на успеха при дълги по време печати. Не позволявайте на влажността да изяде часовете тежък труд – пазете го съхнало!